Мараш — 67-градусовата вода, която Шумен се опитва да върне

Мараш е село на десетина километра югоизточно от Шумен, в долината на Голяма Камчия, обявено през 1979 г. за балнеолечебен курорт от местно значение. Водата му е открита случайно през 1976–77 г. от сондаж, търсещ нефт: на 2800 метра дълбочина той стига девонските варовици и вместо нефт дава гореща солена вода — 67 градуса, около 7 грама соли на литър, хлоридна, натриево-калциева и флуорна, с характерен ръждив цвят и мирис.

В края на 70-те до сондажа е построена баня със съблекални, душове и два басейна; през 80-те тя приема над 10 000 души годишно, а водата се кара с цистерни и до физиотерапията на шуменската болница. В средата на 90-те дейността спира, сградите се рушат и от тогава водата не се ползва. По оценката на Министерството на здравеопазването от 2019 г. тя е подходяща за външно балнеолечение, но не и за пиене — заради естествената си радиоактивност.

Община Шумен, на която находището е предоставено през 2011 г., от години се опитва да го върне в употреба: пробно водочерпене през 2024 г. показа, че сондажът дава 12 литра в секунда 62-градусова вода, а през август 2026 г. е възложено цялостно обследване на находището. Басейните и съблекалните обаче не са възстановени, а разрешително за водовземане по находището днес няма.

Места за настаняване в селото има две къщи за гости — с обикновен открит басейн, не с минерална вода. Ако банята някой ден отвори, това ще е първият адрес на тази вода; дотогава страницата разказва самото находище — а когато открием обект в регистъра на разрешителните за водовземане, ще видите значката „✓ Разрешително за минерална вода" и от кое находище идва водата му.