Минералната вода и местата за отсядане в Сливенски минерални бани

Сливенските минерални бани — старите Джиновски бани — са малко селищно образувание в долината на Тунджа, на тринайсет километра югозападно от Сливен, между селата Злати войвода и Мечкарево. Мястото е балнеолечебен курорт от национално значение по решение на Министерския съвет, а останките от древна римска баня показват, че водата се ползва тук от близо две хилядолетия.

Водата излиза с 47–48 градуса и е сред най-силно минерализираните в страната — близо два грама на литър, хидрокарбонатно-сулфатна, натриево-калциева, с въглероден диоксид и сероводород, който ѝ дава характерния мирис. За пиене Министерството на здравеопазването не я препоръчва заради флуорида, но за къпане и за инхалации я определя като подходяща при ставни, неврологични, ортопедични, кожни и гинекологични заболявания.

Курортът е застинал във времето: голяма част от старите почивни станции са затворени, а общинската минерална баня не работи и през 2024 година е получила проект само за подмяна на покрива, за да бъде съхранена. Живи остават болничната балнеобаза на сливенската областна болница, държавната почивна станция „Жива вода“ и няколко малки семейни обекта с басейни.

За всеки обект показваме кои басейни са с минерална вода по данни на самия обект — температура, закрит или открит. А когато го открием в регистъра на разрешителните за водовземане, ще видите значката „✓ Разрешително за минерална вода“ и от кое находище идва водата му.