Бързия

с. Бързия, община Берковица, Монтанска област

Находище „Бързия“ е под самия Петрохански проход, в Берковския Балкан. Водата се формира в напуканите и тектонски преработени гранодиорити на Петроханския плутон, а зоната ѝ на подхранване е по билните части на Стара планина между върховете Тодорини кукли и Ком — същата планинска система, която храни и съседните находища Вършец и Спанчевци (санитарно-охранителните им зони „В“ и „С“ са общи). Преди сондирането тук е имало само студени минерални извори с температура около 13 °C и незначителен дебит — 0,01 до 0,02 л/сек. През 1966 г. е прокаран Сондаж № 1 (425 м дълбочина), който разкрива вода с първоначален дебит над 40 л/сек, температура над 31 °C и напор 3 м над терена; след него естествените извори пресъхват. Днес утвърденият експлоатационен ресурс е 18,00 л/сек, а технически възможният дебит на сондажа — 14,00 л/сек, при самоизлив от 72 м над кота устие. Водата е хипотермална (нормативен интервал 19–32 °C, измерена 33 °C), слабо минерализирана (256 mg/l), силно алкална (pH 9,46), хидрокарбонатно- сулфатна, натриева и силициева, с лек мирис на сероводород (1,6 mg/l) и висока за находището метасилициева киселина — 77,59 mg/l. Флуоридът е 2,00 mg/l и точно заради него оценката на Министерството на здравеопазването от 23.12.2025 г. определя водата като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели. За външно балнеолечение и за спортно-възстановителна дейност (след темпериране до 28 °C) тя е показана без ограничение. Голямата минерална баня и балнеолечебница на селото, строена около 1970 г., работи до края на 90-те и е приватизирана през 2006 г.; проектът за спа комплекс не се осъществява и на нейно място днес работи бутилиращ завод. Останалата вода отива в откритите басейни на комплексите край селото, в общинския минерален басейн и — по 7,8-километров водопровод, открит през 2019 г. — в минералната чешма в парк „Св. Георги Победоносец“ в Берковица.