Сандански
гр. Сандански, Благоевградска област
Горещите извори са причината за възникването на града (римската Дезудава, по-късно Свети Врач): преди каптирането през 1949 г. в долината на р. Санданска Бистрица е имало над 20 естествени термоминерални извора с общ дебит около 10,5 l/s при 40–83 °C, най-големият от които — „Парилото“. Първите каптажи са дело на 2-ра българска армия (1918 г.); днешните съоръжения са КЕИ № 8 (1949 г.), сондаж № 6 (1958 г., 440 m) и сондаж № 1хг (1965–66 г., 1016 m). Утвърдените експлоатационни ресурси са 24,30 l/s при 73,5–84,5 °C (регистър на МОСВ към 16.06.2026; предходна Заповед № РД-953/27.12.2011 — 21,70 l/s). По балнеологични оценки № 3/14.02.2014 (сондаж № 1хг), № 124 и № 125/17.05.2019 (сондаж № 6 и КЕИ № 8) на МЗ водата е хипертермална, минерализирана (605–667 mg/l), хидрокарбонатно-сулфатна натриева и силициева, съдържаща флуорид (≈6 mg/l) и метасилициева киселина (88–127 mg/l), с pH 7,7–8,1. Водата захранва СБР-НК филиал Сандански, МБАЛ „Свети Врач“, общинската Хигиенна баня и множество хотелски СПА центрове. Сандански е прочут и като климатолечебен курорт за дихателни заболявания — най-слънчевият град в България, с мека зима и средиземноморско влияние.
Данни по съоръжения (3)
| Съоръжение | Минерализация | t °C | pH | F⁻ | H₂S | H₂SiO₃ | Радон-222 | Пиене | Оценка |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| КЕИ № 8 | 667 mg/l | 72.5 | 7.89 | 6.07 | — | 126.9 | 28.7 Bq/l |
неподходяща за пиене Поради установено високо съдържание на „фруор“ (установена стойност от 6,07 mg/l) водата се определя като неподходяща за използване за питейно-битови цели.
|
№ 125 / 17.05.2019 |
| Сондаж № 6 | 656 mg/l | 84.3 | 7.68 | 6.1 | — | 125.6 | 17.32 Bq/l |
неподходяща за пиене Поради установено високо съдържание на „фруор“ (установена стойност от 6,10 mg/l) водата се определя като неподходяща за използване за питейно-битови цели.
|
№ 124 / 17.05.2019 |
| Сондаж № 1хг | 605 mg/l | 76.9 | 8.09 | 6.15 | 1.18 | 88.33 | — |
за пиене само с дозировка Препоръчително е поради наличието на флуор (6,15 мг/л) питейното балнеолечение да бъде провеждано на курсове не по-дълги от 15-20 дни с дозировка не повече от 600 мл/дневно минерална вода.
|
№ 3 / 14.02.2014 |
Стойностите са по балнеологични оценки на Министерството на здравеопазването, издадени за всяко водовземно съоръжение поотделно. „—" означава, че показателят не е измерен в съответната оценка или че съоръжението няма оценка — то е в списъка, защото го назовава разрешително. В колоната „Пиене" присъдата и бележката са дословно от оценката на съответното съоръжение; „—" значи, че оценката не носи присъда.
Какво казва Министерството на здравеопазването
Питейните раздели се отнасят само за съоръженията, чиято вода е определена като подходяща за пиене — виж колоната „Пиене" в таблицата по съоръжения.
Показания за външно балнеолечение
При използване за външно балнеолечение и балнеопрофилактика (след темпериране до 33-35º С) оказва благоприятно въздействие при следните заболявания: дегенеративни и възпалителни (в ремисия) ставни заболявания (артрозоартрити, спондилартрити, коксартрози, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилартрит и др.); заболявания на периферната нервна система (дископатии, радикулити, плексити, полирадикулоневрити и др.); ортопедични заболявания (за раздвижване при посттравматични и постоперативни състояния); дерматологични заболявания (хронични неспецифични дерматити, псориазис и др.).
Противопоказания за външно балнеолечение
Противопоказания за външно балнеолечение: специфични заболявания; инфекциозни заболявания; заболявания в активен стадий и декомпенсирана функция на органи и системи; онкологични заболявания; ХИБС - ритъмни нарушения; епилепсия.
Показания за питейно балнеолечение
При използване за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика (след темпериране до 35-37º С) оказва благоприятно въздействие при следните заболявания: стомашно-чревни заболявания (хронични гастрити, гастродуоденити, язвена болест, ентероколити и др.); жлъчно-чернодробни заболявания (жлъчно-каменна болест, хронични холецистити, холангити, холангиохепатити, хронични хепатити, дискинезии на жлъчните пътища и др.); бъбречно-урологични заболявания (хронични пиелонефрити, хронични цистити, нефролитиаза, уролитиаза, състояния след литотрипсия и др.); метаболитни заболявания (подагра, затлъстяване, захарен диабет и др.).