Минерално находище

Слатина

с. Слатина, община Берковица, Монтанска област · изворите в дворовете на едно балканско село

Находище „Слатина“ е в едноименното село между Берковица и Вършец, на северния склон на Берковския Балкан. Водата се разкрива от Сондаж № 3хг, прокаран през 1973 г. от ДСО „Геоложки проучвания“ на 613 метра дълбочина, в силно напукания и хидротермално променен гранодиорит на Петроханския плутон — същата скална основа, която дава водата на съседните находища Бързия, Вършец и Спанчевци. Сондажът е самоизливен до кота 376,50 и дава 2,45 литра в секунда при 27 градуса. Водата е хипотермална и слабо минерализирана (265 mg/l), алкална (pH 8,81), сулфатно-хидрокарбонатно-хлоридна и натриева, с лек мирис на сероводород и с 36,36 mg/l метасилициева киселина. Флуоридът е само 1,08 mg/l — за сравнение, съседното находище Бързия има 2,00 и точно заради това водата му е обявена за неподходяща за всекидневно пиене. Слатинската вода няма такова ограничение: балнеологичната оценка от 23.12.2025 г. я определя като показана за питейно балнеолечение при стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и метаболитни заболявания. Селото обаче е известно с много повече от един сондаж. По описанието от 2003 г. тук има осемнайсет извора, някои от които бликат направо в дворовете на хората, а по улиците се стичат топли поточета; в коритото под центъра поколения местни жени перат черги с минерална вода. Общината построява баня до сондажа в края на 90-те години, но тя така и не проработва и стои затворена оттогава. Експлоатационните ресурси на находището са утвърдени чак на 8 януари 2025 г. Дотогава — и до днес — по него не е издавано нито едно разрешително за водовземане, нито държавно, нито кметско.