Минерални бани и басейни във Вършец

Вършец е най-старият балнеокурорт в Северозападна България — минералната вода тук е каптирана още през 1899 г. в два каптажа, „Топъл“ и „Хладък“, а днешните сондажи са прокарани между 1960 и 1965 г. Градът е на 90 километра от София, в северните склонове на Западна Стара планина, по левия бряг на река Ботуня, и е обявен за балнеолечебен курорт от национално значение още с постановление от 1950 г.

Водата е топла — 33,3 до 37,7 градуса — и много слабо минерализирана: само 184–187 милиграма на литър, едни от най-ниските стойности сред българските курорти. Тя е силно алкална, хидрокарбонатно-сулфатна, натриева и силициева, с лек мирис на сероводород. Отличава я и това, което ѝ липсва: флуорът е под 0,51 mg/l, двайсет пъти по-малко от водите на Долна баня или Велинград. Затова тук няма забранителен ред за пиене — Министерството на здравеопазването допуска и питейно балнеолечение, по лекарско назначение и с дозировка.

Курортът се държи от няколко големи обекта: СБР „Свети Мина“ в парковата зона — най-старият санаториум в града, с шест клинични пътеки на НЗОК — балнеохотел „Тинтява“ на държавното дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“, и три спа хотела с минерални басейни: АТА, Медикус и Съни Гардън. Работещата обществена баня е балнеолечебница „Нова баня“, сезонна от май до октомври; старата баня от 1910 г. на съседния имот не работи.

Вършец е известен и с парка си — вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина, 800 декара, слят със Слънчевата градина от 1934 г.

За всеки обект показваме кои басейни са с минерална вода по данни на самия обект — температура, закрит или открит. А когато го открием в регистъра на разрешителните за водовземане, ще видите значката „✓ Разрешително за минерална вода" и от кое находище идва водата му.

Обществени бани и басейнови комплекси с минерална вода — за деня, без нощувка.

✓ = проверено в държавния регистър на разрешителните за минерална вода · останалите данни са по информация на обекта